Пъстрият Аладжа - скален манастир край морето

Aladzha Rock Monastery

Прочутият скален манастир "Св. Троица", наричан от населението "Аладжа", се намира на около 15 км североизточно от град Варна и на 3 км от курортния комплекс Златни пясъци.

На турски език “аладжа” означава шарен, пъстър и вероятната причина за наименованието на манастира са ярките цветове на стенните рисунки, датиращи още от ранното Средновековие.

Според историци, примитивни монашески килии са били направени и заселени още през 4-ти век.
Първите археологически материали се отнасят към ранновизантийската епоха – монети от времето на Константин (4-ти век) и Юстиниан (5-ти век), както и няколко керамични парчета, намерени при разчистването на насипа пред скалата. Тези оскъдни материали все още не дават достатъчно основания да се твърди, че по това време манастирът вече е съществувал.

По-вероятно е пещерите да са били използувани за жилища на бедното население или убежища по време на варварски нападения - обитаването на подобни скални помещения е било характерно за крайбрежната част на Североизточна България.

Доказано е, че манастира е придобил своя завършен вид през 12 век. Монашеските килии, общите помещения и параклисите, издълбани директно във варовиковите скали и разположени на две нива над земята, са свързани посредством външно стълбище. На долния етаж са били разположени стаите на монасите, общите части (кухня, дневна) и малка църква, докато горния е бил изцяло предназначен за параклиса. За съжаление, днес е запазена само малка част от тогавашните стенописи (повечето от тях са в параклиса).

Подобни скални манастири и селища има по северния и източния бряг на Черно море (Крим и Грузия). В отвесния скален отсек са съхранени множество естествени и изкуствено издълбани и разширени помещения, които са използувани за килии и църкви на аскетите. Те са разположени на три-четири нива в скалния венец, като "етажите" са свързани помежду си с пътеки, стълбища, изсечени в скалите, а някъде и с тесни изкуствени проходи. Обитателите им са използували редуването на меките и твърдите пластове в скалната структура, разстоянието между които е около 2-2,5 метра, за да създадат "етажите" на този манастирски комплекс.

Тук е съществувал живот още в праисторическия период и в античността. Заселването на монаси-аскети датира по всяка вероятност от XI-XII в., но не е изключено и по-рано, тъй като в близкото Осеново е открита раннохристиянска гробница със стенописи, а във Варна има обекти от ранновизантийския период. Най-вероятно животът в тази обител заглъхва в началото или в средата на османското владичество.

Първоначалният облик на манастира днес е променен значително. Станалите големи срутвания и слягания унищожили част от помещенията. Сега личат останки от двадесетина помещения и три църкви. Следи от стенописи подсказват, че са били украсени с традиционна църковна живопис.
Издълбаването на манастирските помещения на два етажа продължило през различни периоди. Най-напред на първия етаж били създадени пет монашески килии, свързани помежду си с тесен коридор по ръба на скалата. Северният край на коридора завършвал с тясно стълбище, което отвеждало в неправилно четириъгълно помещение, служещо за манастирски храм.

Входът на манастира най-вероятно е в източната част, където личат останки от широко стълбище и от коридори. На втория етаж се намира една от църквите. Запазена е източната й страна с част от апсидната ниша и от северната стена. Тук има следи от мазилков грунд с изображения на светци в цял ръст в архиерейски одежди. Стенописната повърхност е насечена и върху нея има следи от по-нова мазилка, което говори за втори живописен слой.

Първото известие за манастира се съдържа в едно от писмата на руския археолог Виктор Тепликов, който през 1828 - 1829 г. посетил българските земи и проучил някои древни археологически паметници в Северна България. Аладжа манастир се споменава и в проучванията на Константин  Иречек. Първото цялостно проучване направил К. Шкорпил, който през 1889 г. изследвал пещерата и й направил конструктивен план.

Писмени сведения за живота и културната дейност на Аладжа манастир през годините на Втората българска държава не са запазени. Предполага се, че той продължил да съществува и през епохата на османското владичество. Манастирът е обитаван до 1940 г., след което е музей.

назад ...