Черно море - ключът към загадката за Потопа

Старите брегови линии на Черно море - ключът към загадката за Потопа, откриха учени от Института по океанология във Варна.

Проф. Петко Димитров, още 12 наши учени и проф. Уилям Райън от Колумбийския университет установиха старите брегове на Черноморския басейн, разположен на дълбочина от 90 до 120 м, по време на експедиция с научно-изследователския кораб "Академик".

Райън е автор на книгата "Ноевият потоп", която пожъна огромен успех.В експедицията участваха и колегите им от Природонаучния музей и Института по физиология на растенията при БАН проф. Марияна Филипова и ст. н. с. Георги Цветков.

Проектът е финансиран от фонд "Научни изследвания", а неговата тема е "Древните брегове на Черно море и условия за човешко присъствие".

Погребването на старите брегове и образуването на геокатастрофални дълбоководни сапропелни утайки са резултат от Потопа твърди проф. Димитров.

"Експедицията беше в района на Българската икономическа зона на Черно море. Работихме в спокойно време, извършихме много успешни изследвания. Направихме сонарна снимка на дъното, сондирахме с вибрационни тръби. Работихме на дълбочини от 1500 м до 80 м. Сонарната снимка бе на площ от 1 кв. км, прокарани бяха повече от 20 сондажа. В резултат на това бяха уточнени старите брегове на Черноморския басейн. Те се разполагат на дълбочини от 90 до 120 м. Проучихме обстойно Полигон Палеопровадийска - долината на р. Провадийска, която преди 8000 г. се е вливала в сладководното Черноморско езеро. Предполагаме, че там са съществували древно селище и некропол, отпреди повече от 8000 г. - преди Потопа в Черно море", разказа проф. Димитров. Първият етап на проекта е финализиран, тепърва обаче предстои да бъдат проучени петдесетте обекта на морското дъно, на които учените се натъкнали по време на експедицията.

Те ще бъдат обследвани с подводна лодка или от водолази. Намират се на дълбочина повече от 100 метра.

"Възможно е това да са останки от древни селища многобройни потънали плавателни средства - древни и съвременни. Надявам се, че ще намеря спонсори за следващата експедиция''.

Тази научна тематика засяга туризма в най-голям аспект, а туристическите фирми се правят на ударени. Досега няма никакъв интерес. Идеята е подводните обекти да се направят като подводни музеи.

Иначе реставрацията и изкарването на един предмет от дъното струва много пари. Освен това не се знае каква ще е съдбата му. Защото на дъното е при едни условия, като го изкараш е друго.

Тези подводни музеи трябва да бъдат протежирани от държавата - да бъде като подводен парк, в който никой да няма право да извършва дънна работа. Защото какво се оказва?

''Един обект, който го бяхме намерили през 2002 г. с проф. Робърт Балард, на 82 м дълбочина срещу нос Калиакра (потънал кораб с амфори от 4 в. пр. Хр.), няколко години по-късно като се върнахме да го видим, се оказа, че повечето от амфорите са разрушени. Беше минал трал. Някой е взел координатите и отишъл да ги вади. Изтекла е информация. Някои от водолазните фирми имат възможност да работят на дълбочини повече от 50- 60 м без барокамерен комплекс''.

Затова трябва да се вземат мерки за опазване на културно-историческото наследство, което се намира под вода. България е подписала харта за охрана на морското културно-историческо наследство още преди 15-20 г.

''Съгласно тази конвенция всяка страна е длъжна да осигури охраната и опазването му", категоричен е шефът на секция "Морска геология и археология" в Института по океанология при БАН.

назад ...