Замръзването на реките в България

От дългогодишни наблюдения се установява, че основна роля за настъпване на ледови режим имат появата на маловодие на реките; понижаване и "натрупване" на ниски температури на въздуха; приток на студени води или подводен лед, ледена каша, плаващ лед от горния речен участък или от притоците и т.н.

Понякога заледяването на речни участъци и разтопяването на леда се повтарят по няколко пъти в течение на зимния сезон.

Първите организирани наблюдения върху ледовите явления в България започват през 1936/37 г. на р.Дунав във връзка с навигацията по реката като транс европейска река и с изискванията на международните договори по линия на Дунавската Комисия.

Първоначално те са провеждани в 15 пункта по дължина на българския участък, а по-късно техният брой е редуциран на 7 (Ново село, Лом, Оряхово, Сомовит, Свищов, Русе и Силистра).

Наблюдения върху ледовите явления на вътрешните реки се провеждат систематично при всички хидрометрични станции след 1950 год. (Иванов и др., 1961; Маринов, 1990).

Анализът на информацията за реките в страната показва, че има голямо разнообразие по отношение на настъпването на началните, крайните дати и продължителността на периода с проява на ледови явления.

Към ледовите явления традиционно висок интерес се проявява от корабоплаването, особено за големите плавателни реки, каквато е р. Дунав.

В много случаи същата информация представлява интерес и от екологична гледна точка във връзка с проучване на критичните условия за живот на речните биоценози при частично или пълно замръзване на реката.

Ледовите явления представляват интерес и от хидротехническа гледна точка във връзка със сигурността на някои съоръжения, застрашени от разрушаване или авария при формиране на плътна ледена покривка или при натрупване на ледени блокове по време на ледоход.

назад ...