Язовир Доспат, Сърница

В родната класация за “най” сред язовирите, Доспат си има своето място: той е най-високо разположеният язовир – на височина над 1200 метра, в гънките на Родопите. Началото му е край Сърница (от няколко години – вече град), а стената е край Доспат. Протежението му е 19 км, на ширина е около километър. Който е пребивавал в Родопите може да си представи красотата на меката планина, съчетана с обширното водно пространство на язовира.

Заобиколен от иглолистни гори, тук-там прекъсвани от поляни, той дава възможност за разходки в закътаните гори и за прекрасни гледки. По принцип най-красивите гледки са по пътя между Доспат и Сърница през село Круша, но самото понятие “път” тук е доста условно – вероятно така биха изглеждали пътищата 50 години след като цивилизацията е изчезнала. Естествено, язовирът години наред е магнит за риболовците, които разчитат на улов на пъстърва, шаран, костур, клен, червеноперки, уклей. Част от риболовците предпочитат бреговете близо до Доспат, защото от време на време садките, разположени срещу града, изпускат пъстърва.

Лятно време десетки палатки се разпъват по брега около пътя Доспат-Сърница. Други разчитат на местностите около Сърница, като още пролетно време на втекалото в началото на язовира през метър се нареждат любителите на риболов на плувка. В последно време риболовците се жалват от намаляване на “ударите” (което май намира потвърждение в намаляването на онези, които реално живеят от риболов – кормораните), като на късмет основно разчитат онези, които имат възможност да влязат с лодки. Но ако просто искате да откривате красиви гледки, нищо няма как да ви отнеме удоволствието. Особено разнообразие може да намерите в началото на язовира – около Сърница. Когато язовирът не е прекалено пълен, в началото му може да видите две островчета, на които разделено кацат ятата черни корморани и светли рибарчета. В плитчините дебнат дългокраките любители на жабите.

Есенно време ниско над водата прелитат ята диви патици и гъски: понякога може да ги видите как плуват като ескадра и сегиз-тогиз се гмурват за почти сигурен улов. Ако се интересувате от история, близо до началото на язовира – на срещуположния на село Круша бряг, край малък залив може да видите полупотопена постройка: това е командният пункт на германското летище, използвано през Втората световна война. Ако има кой да ви упъти – неособено дълъг преход може да ви отведе до остатъците от стария римски път. Местните жители берат в добра година огромни количества гъби, боровинки и диви ягоди – стига да улучат момента.

Най-сигурни, че никога няма да се върнас празни ръце, са любителите фотографи. Усетили се, че все повече хора се ориентират към този край, предприемачите строят все по-интензивно край бреговете, така че вече по-лесно можете да намерите къде да отседнете. Цените варират осезаемо, така че се намира място за всеки джоб. Има надежда, че поне този край няма да бъде развален от свръхзастрояване, защото горите от срещуположната на село Круша страна слизат досами водата и по-трудно може да се намират места за изграждане на хотели и вили. 

назад ...