Експонати на музея "Прадо" достъпни чрез "Гугъл ърт"

Музеят Прадо се създава въз основа на испанските кралски колекции през 1819 г. - Кралски музей на живописта.

В неговата богата сбирка намират място картини на испански художници и прочути майстори от времето на Ренесанса в Италия, представители на Северния ренесанс, както и отделни творци от Фландрия и Франция работили през ХVII век.

Фрагмент от картината на "Свалянето на Христос от кръста" на Ван дер Вейден, който едва ли бихте видели, стоейки пред оригинала
Снимка: "Гугъл ърт"

Любителите на изкуството вече могат да се любуват в най-големи подробности на 14 от най-големите шедьоври на художественото изкуство без въобще да излизат от домовете си, благодарение на общата работа на "Гугъл ърт" и музея "Прадо" в испанската столица Мадрид.
Представени са най-ценните експонати на "Прадо", сред които "Лас менинас" на Диего Веласкес, "Трети май" на Франсиско Гоя и "Трите грации" на Петер Паул Рубенс.

И други музеи по света, като Британската национална галерия в Лондон, са направили колекциите си достъпни онлайн, но "Прадо" е единственият музей, който представя картините с толкова висока резолюция, казва директорът на "Гугъл-Испания" Хавиер Родригес Сапатеро, цитиран от АП.

Онлайн репродукциите са толкова добри, че показват подробности от картините, които не се забелязват незабавно с просто око в оригиналите. Образите, които "Гугъл ърт" представя са 1400 пъти по-ясни от това, което може да се снима с 10-мегапикселов фотоапарат (не, че в "Прадо" е разрешено да се снима).

"С технологията на "Гугъл ърт" човек вече може да се наслаждава на тези великолепни произведения по начин, който не е е бил възможен преди, с детайли, който не се виждат на пръв поглед," каза още той.

Макар да не използва особено иновативна технология, това е първата такава инициатива, която включва музей на изкуството.

Проектът включва 8200 снимки, направени между май и юли 2008 г., комбинирани в последствие посредством технологията на "Гугъл ърт" за приближаване на образа.

  Историята на музея "Прадо"

Като цяло, колекцията на музея Прадо включва творби от Ренесанса до средата на ХIХ век. Най-представителнаа и най-пълна е частта посветена на испанската живопис. Ако при откриването на музея в него има 311 картини, през 1821 г.  те нарастват на 512, за да достигнат сега 3 200, експонирани в 115 зали.

Началото на кралската колекция от картини на известни художници се полага от Карл V (1516-1556). Запазени са инвентарни описи на закупените от него платна. С особено уважение той се отнася към произведенията на Кореджо и Пармиджанино. За придворен художник е назначен Тициан, който единствено е имал право да рисува портрети на краля – “Император Карл V на кон” 1548 г. При приемника му Филип II (1556-1598), традицията се утвърждава. Тициан рисува един от най-реалистичните портрети на младия крал в доспехи.

Управлението на Филип II е свързано с големи военни успехи и завоевания. Благодарение и на икономическата мощ на кралството, неговият монарх успява да закупи големи колекции с картини на италиански и нидерландски майстори. Второто половина на ХVI век е времето на католическата реакция след Ренесанса, а Испания играе водеща роля в католическият свят.

В мадридския двор се дава простор на мистицизма и аскетизма. Любимият художник на Филип II е Йеронимус Босх. Неговите религиозни, мистични картини изпълват покоите на краля в новата му резиденция – манастира “Св. Лаврентий” и двореца Ескуриал.Точно по това време в Испания пристига избягалият от Крит художник Доменикос Теотокопулис (1548-1625), станал по-късно световно известен с испанското си прозвище Ел Греко (Гъркът). При Филип III (1598-1621), кралската колекция се обогатява с “Благовещение” на Фра Анжелико и картини на Рубенс.

Най-голям колекционер сред испанските монарси е Филип IV (1621-1665). По време на неговото управление се закупуват картини от всички краища на Европа. Най-голямата част от колекцията на екзекутирания английски крал Чарлз I пристига в Испания, благодарение на предприемчивите кралски пратеници на разпродажбата в Лондон. Сред многобройните картини са шедьоврите на Мантеня – “Смъртта на Богородица”, Рафаел – “Светото семейство”, Дюрер – “Автопортрет” и много други творби на Тициан, Тинторето, Веронезе и др.

През 1628/29 г. с дипломатическа мисия в Мадрид пристига Питер Паул Рубенс. Освен като посланик на Нидерландия, той изпълнява и редица поръчки на краля. По време на престоя си се среща с младия придворен художник Диего Веласкес, върху който оказва голямо духовно влияние. След смъртта на Рубенс през 1640 г., голяма част от личната му колекция и повечето творби от късния му период са откупени от испанският губернатор на Фландрия Фердинанд (брат на Филип IV). Така в музея Прадо преминават “Автопортрет” на Тициан, “Целувката на Юда” и “Коронясването с трънен венец” на Ван Дайк, “Трите грации”, “Градината на любовта”, “Селски танц”, “Портрет на Мария Медичи” на Рубенс и др.

В музея Прадо централно място сред творците на ХVII век заема Диего Веласкес. Дълбоко реалистично, неговото изкуство утвърждава хуманизма и преклонението пред човека и неговата личност. Ето защо, той не е само придворен художник оставил галерия от портрети на Хабсбургите, а национален художник, пресъздал в своите творби библейски сцени, антични мотиви и съвременни пейзажи.

Веласкес пътува два пъти до Италия и се завръща с богати колекции от ренесансови картини на Тициан, Паоло Веронезе, Басано, Рафаел, Пармиджанино и др. Така прецизно събрана, огромната кралска колекция, не бива да се разделя и изнася извън двореца, според завещанието направено от Филип IV три дни преди смъртта му през 1665 г. Завещанието се спазва до момента в който на испанския трон е издигнат със силата на щиковете Жозеф Бонапарт. В знак на признателност на своя непобедим брат, той изпраща на Наполеон 50 картини, най-добрите произведения на испанската школа, влезли в колекцията на Лувъра.

С идването на испанския престол на първият крал от династията на Бурбоните - Филип V (1700-1746), се променят и вкусовете в двора. Внукът на Луи ХIV е израснал във Версай и няма нищо общо с мистицизъм и религиозен фанатизъм. В двореца се появяват картини на Снайдерс, Брьогел и Мурильо. При Филип V е създадена Академията на изобразителните изкуства “Сан Фернандо”.

По време на управлението на Карл III (1759-1788) и Карл IV (1788-1808) католическата реакция в Испания отново се надига, картините с голи тела на Тициан, Рубенс и Дюрер са събрани за да бъдат изгорени. Благодарение на придворният художник Менгс и маркиз де Санта Крус творбите са спасени, като са затворени в специална закрита зала на двореца, а по-късно преместени в Прадо, без да са експонирани до 1833 г. При Карл III започва строителство на музей на естествените науки в парка Прадо, но при неговия приемник строителството е прекратено.

На 25 юни 1786 г. за придворен художник е назначен Франсиско Гоя. В дворцовата колекция влизат изработените от него портрети на кралското семейство и на отделни негови членове.

Творчеството на Гоя е тясно свързано с историческите поврати в съдбата на испанския народ. По време на френската окупация той създава творби разкриващи героизма на испанската съпротива срещу чуждото господство, както и ужасите на войната. Последният период от неговия живот във Франция е свързан с творби, които постъпват в родината му едва в края на ХIХ и началото на ХХ век.

След войни и окупации на испанския престол през 1814 г. отново се завръщат представителите на Бурбоните. Отново на дневен ред идва създаването на музей по подобие на Лувъра, в които да влезе кралската колекция от картини. По инициатива на Академията “Сан Фернинандо” започва реконструирането на двореца Буенависта, но породи финансови и други причини след пет седмици строителството е преустановено. При тази ситуация, Фердинанд VII (1808-1833), издава Указ от 26 декември 1814 г. с който се определя новият художествен музей да се помести в сградата на строящият се Музей на естествените науки в парка Прадо.

Сградата на музея Прадо преживява 30-годишен период на строеж. Проекта е изработен през 1785 г. от арх. Хуан де Вилануева и под негово ръководство започва строежа. Сградата е почти готова, но по време на шест годишната френска окупация е изоставена и започва да се руши. Ето защо крал Фердинанд VII решава тя да се завърши и в нея да се разположи кралската колекция от картини.

Под ръководството на арх.Антонио Лопес Агуадо музейната сграда е завършена и тя става един от символите на испанския архитектурен класицизъм. Планът на сградата е удължен, а централната и част доминира със стройната си колонада. Двете галерии и страничните павилиони създават внушителност и функционалност на музейната сграда. Масивността на постройката допринася за стабилни климатични условия в експозиционните зали независимо от резките температурни колебания извън нея. Богатото разнообразие на вътрешната планировка дава възможност за поставяне на различни акценти в експозицията. Разположението на зданието дава възможности за бъдещо пристрояване в посока на парка.

Тържественото откриване на музея Прадо се осъществява на 19 ноември 1819 г. като Кралски музей на живописта. Тогава се изтъква, че целта му е да дава знания, да възпитава художествен вкус, както при учениците, така и при професорите в Художествената академия, а също и чужденците, за да се създаде на Испания слава, която тя заслужава.

В колекцията са включени 311 картини, 43 от които на Веласкес. За директор е назначен маркиз Санта Крус, който полага големи усилия за попълване на музея с картини от различните кралски дворци. През 1821 г. излиза вторият каталог на музея, включващ описанието на 512 картини от тях 194 на майстори от Италианската школа. Постепенно управлението се поема от художници, а аристокрацията остава на заден план.

През 1868 г. избухва Испанската революция провъзгласяваща страната за република. Кралската собственост, включително и Кралския музей Прадо е национализирана. Музеят Прадо става държавна собственост, под това име се издава и каталога през 1873 г., така той добива и световната си известност.

Сега в музеят се съхраняват над седем хиляди произведения на изкуството от които три хиляди картини, 500 скулптури и 4000 рисунки са експонирани, като са разпределени в следните отдели: испански майстори, италиански майстори, северноевропейски майстори и френски майстори.

назад ...