Анкета

Село Солища, намиращо се в близост до известния архитектурен резерват Широка Лъка, наброява едва 36 постоянни жители. Но през лятото населението му „набъбва” до 300 - предимно виладжии и заклети ценители на природата и старините.
В селото къщите са на 1300 м. надморска височина, разположени във високата част на Родопите и е най-близкото село до връх Перелик - първенецът на планината, издигащ се на 2 191 м. надморска височина.
Местният предприемач Лазарин Чернев с готовност разказва за Солища:
„Специално тук, в нашето село, къщите ни са на 1300 м. надморска височина. Разположени сме във високата част на Родопите и сме най- близкото село до връх Перелик - първенецът на планината, издигащ се на 2 191 м. надморска височина.
Някога хората в този край са отглеждали огромни стада с овце. Тук те са ги пасели, а на мястото на днешното село са хвърляли огромни буци каменна сол и животните идвали, за да ги ближат. Така се е появило и името на селото – Солища.
Селото ни е много старо и е с типично родопска архитектура. Тук всичките къщи са строени от камък и кал. А вторият им кат е предимно от кирпич.
Стените на приземните етажи са с по един метър дебелина, помещенията трудно се затоплят, но след това дълго задържат топлината. Покривите на къщите са тиклени. ”
Оказва се, че не само българи, но и много чужденци са открили за себе си този дивен кът от България и редовно отсядат в селото. Лазарин Чернев, собственик на две вили, които отдава под наем, твърди, че не може да се оплаче от липса на клиентела.
„Къщите ми са от дърво, от цели греди – разказва Лазарин. – А това създава голям уют. Дървото не отнема от топлината, а само я задържа. Всички се възхищават на това, че е много по-различно от бетона и тухлата и казват, че усещат мирис на смола.
Хората идват тук, за да са на спокойствие и да се радват на природата. Някои отскачат с автомобилите си до връх Перелик, а други се изкачват до там пеш за два часа.
През лятото берат диви плодове и билки и си правят чайове с мащерка, риган, кантарион и пр. Околностите на Солища са обрасли с черни и червени боровинки и малини.
Съпругата гощава гостите с родопски клинове, качамак, пататник. Сутрин те закусват с домашно приготвени колаци – вид палачинки, които се пекат на гореща тикла и се сервират с масло, сирене или сладко от диви плодове.”

Едва на 4 км. от известния архитектурен резерват Широка Лъка ще попаднете сякаш на края на света или по-точно... в село Солища.
Като пътувате в планината пред вас ще изплува идилична картина - възвишения на Средните Родопи, скрили в гънките си селища с каменни къщурки, стари чешми и белосана църква с камбанария.
Пътят рязко свива надясно, веднага след като отминете последните къщи на Широка Лъка, а след това неочаквано се стеснява и започва да криволичи нагоре в планината.
Така след няколко завоя, разкриващи долини и вечнозелени борови горички, внезапно се озовавате в Солища.

Ловеч (50 000 жители) е на около 170 км. от София и на 35 от Плевен. Един от най–старите градове в България. Околностите му са били обитавани в дълбока древност.
Под името Мелта е бил столица на тракийското племе мелди. През Средновековието е важен военностратегически център. Ловешката крепост е една от най - късно падналите под турско робство (1446 г.).
В началото на робството живеещите имат значителни права. Тук не се заселват турци, не се вземат деца за еничари. През 1784 г. града е обсаден и изгорен. През XIX век се развива като просветен и духовен център.








Търси в статии
Полезни връзки
NETWORK Vision © 2008-2012