Анкета
Ако пътувате през "Прохода на републиката" (Хаинбоаз) по посока Велико Търново, сред изплъзващата се гледка на многото замиращи балкански села с изоставени и полурушащи се къщи, ще забележите малка указателна табела, сочеща отбивка към село Лява Река.
Село Лява река се намира на южния склон на Стара планина, в началото на прохода Хаинбоаз. Лява река отстои на около 10 км северно от гр. Гурково , 50 км южно от Втората столица на България - Велико Търново и на 50 км от Долината на тракийските владетели.
В пазвите на Балкана, закътано в живописна местност, селцето ще ви привлече с упоритостта на потомците да не позволят техният дом и градина да запустеят, защото балканските села от векове са били люлка на традиционния български дух.
Това важи с особена сила за село Лява река и за онези, които са се заели да го опазят и доразвиват и в наши дни - с много усет за баланса между традиция и модерност, и с много познания за бита, околната среда и особеностите на селския туризъм.
Тук ще се насладите на това, което с глобализацията и отчуждението на големия град безвъзвратно изчезва - духът на българското село, каквото го познаваме от разказите на Елин Пелин и от нашите детски години.
Далеч от популярните дестинации за селски туризъм, тук ще намерите тишината и спокойствието, за която мечтаете, ще се насладите на уюта и гостоприемството.
Изходен пункт за Кадемлийският водопад (пръскало), който се намира в Централен Балкан на река Кадемлийска, десен приток на река Тъжа, е едноименното село - Тъжа.
До Кадемлийското пръскало се стига след около 40 минути от разклона за хижа "Триглав" ("Равна") в Централен Балкан в Русалийският проход (1500 м.н.в.), известен още и като Марин проход, разделящ двата най-високи старопланински масива - Ботевския и Триглавския.
Водопадът е разположен е в подножието на връх Триглав, Средна Стара планина, на височина 1500 м.
На дневна светлина село Орехово изглежда като напръскано по склоновете. Надвесени над стръмното една връз друга, къщите пълзят на катове към високото. Лъскавите черни покриви са покрити от цъфнали сливи.
Водата от селската чешма все още има вкус на сняг, комините зиморничаво пушат, но няма как да сбъркаш, че пролетта е дошла. Мирише на разкопана земя, на стоплена от слънцето детелина и дим от тлеещи огнища.
Селото отдавна е будно. Няколко баби в черно и стадо шарени кози ни изпращат със зле прикрито любопитство. Светският живот явно напоследък е позамрял.
Търси в статии
Полезни връзки
NETWORK Vision © 2008-2012
