Анкета
Крушунската екопътека е къс маршрут в местността Маарата, в землището на село Крушуна,Ловешка област.Система от дървени мостчета и стълби позволява достъп до уникалната бигорна Крушунска каскада.От Крушунската пещера водата изтича и се спуска през десетки езера, разположени едно под друго.Те са преградени от крехки бигорови прагчета, които пенливата вода покрива като че ли с изящни дантели.
Мястото е обрасло с буйна, девствена растителност.Сред зеленината на редките папрати и мъхове бигорните басейнчета и падащите каскадно в тях водни струи са много живописни и изключително приятни,особено в горещите летни дни.
В Крушунската пещера има дълбоки езера, водопади и великолепни пещерни образувания. По свода и пещерно мляко е образувало сталактитни цветя, а близо до входа се спускат чудноватите сталактити Брадите. До пещерата има поляна, живописно обградена от скален венец.
Наблизо е пропастта Голяма Гарваница-един от най-интересните карстови феномени в нашата страна. Голяма Гарваница е разположена на платото над Крушуна и водите, преминаващи през нея, изминават подземно пътя до Крушунската пещера, за да се излеят в красивата Крушенска каскада.
Туризмът може спаси от унищожение природен обект. Пропастта Голяма Гарваница се намира на територията на действаща кариера за варовик. По идея на ст.н.с. д-р Петър Ст. Петров от Географския институт на БАН, с помощта на алпинисти, е изградена система от метални стълби и се осигурява достъп до дъното на пропастта, която става туристически обект.
Изходен пункт за Кадемлийският водопад (пръскало), който се намира в Централен Балкан на река Кадемлийска, десен приток на река Тъжа, е едноименното село - Тъжа.
До Кадемлийското пръскало се стига след около 40 минути от разклона за хижа "Триглав" ("Равна") в Централен Балкан в Русалийският проход (1500 м.н.в.), известен още и като Марин проход, разделящ двата най-високи старопланински масива - Ботевския и Триглавския.
Водопадът е разположен е в подножието на връх Триглав, Средна Стара планина, на височина 1500 м.
На дневна светлина село Орехово изглежда като напръскано по склоновете. Надвесени над стръмното една връз друга, къщите пълзят на катове към високото. Лъскавите черни покриви са покрити от цъфнали сливи.
Водата от селската чешма все още има вкус на сняг, комините зиморничаво пушат, но няма как да сбъркаш, че пролетта е дошла. Мирише на разкопана земя, на стоплена от слънцето детелина и дим от тлеещи огнища.
Селото отдавна е будно. Няколко баби в черно и стадо шарени кози ни изпращат със зле прикрито любопитство. Светският живот явно напоследък е позамрял.
Търси в статии
Полезни връзки
NETWORK Vision © 2008-2012
