Анкета
Със своите 7 жители село Сливарово, е най-малкото в Странджа планина, а също така е едно от петте нестинарски села в България.
За да се стигне до него, се тръгва от Малко Търново към Царево и след около 5 км има отбивка за Сливарово. Оттук нататък пътят е черен - минава се старият кльон и след около 2,5 километра се достига до селото.
Старото име на Сливарово е Кладара и за неговия произход има много легенди.
На около 500 метра от него се намира река Резовска, където минава съвременната граница между България и Турция.
Тръгвайки по екомаршрут "Кладара", се обикаля селото и се слиза до Резовска река. В началото пътеката е много добре поддържана като на много дървета има закачени обяснителни табели за видовете растящи тук.
Всяка учителка по ботаника може да докара тук учениците си и нагледно да им предаде урока си.
На отсрещния хълм се вижда турското село Караджадаа, а зад него кулите на най-високия връх в Странджа Махиада (1031 м), който е в Турция.
В околоностите на Караджадаа са останали доста сливаровски ниви, които сега не могат да бъдат обработвани от собствениците си.
На една от къщите има стара, черна, мраморна плоча със списък на т.нар. Смъртни дружини, които по време на Преображенското въстание, са били сформировани от неженени млади мъже, които са имали много братя и сестри. Те са знаели, че отиват на смърт. Много лесно е сега да им лепнем етикета "камикадзета", но ще е много глупаво.
Източник: Alexooo.blog.bg
Магазин за туристическа екипировка и къмпинг оборудване Alehooo
Изходен пункт за Кадемлийският водопад (пръскало), който се намира в Централен Балкан на река Кадемлийска, десен приток на река Тъжа, е едноименното село - Тъжа.
До Кадемлийското пръскало се стига след около 40 минути от разклона за хижа "Триглав" ("Равна") в Централен Балкан в Русалийският проход (1500 м.н.в.), известен още и като Марин проход, разделящ двата най-високи старопланински масива - Ботевския и Триглавския.
Водопадът е разположен е в подножието на връх Триглав, Средна Стара планина, на височина 1500 м.
На дневна светлина село Орехово изглежда като напръскано по склоновете. Надвесени над стръмното една връз друга, къщите пълзят на катове към високото. Лъскавите черни покриви са покрити от цъфнали сливи.
Водата от селската чешма все още има вкус на сняг, комините зиморничаво пушат, но няма как да сбъркаш, че пролетта е дошла. Мирише на разкопана земя, на стоплена от слънцето детелина и дим от тлеещи огнища.
Селото отдавна е будно. Няколко баби в черно и стадо шарени кози ни изпращат със зле прикрито любопитство. Светският живот явно напоследък е позамрял.
Търси в статии
Полезни връзки
NETWORK Vision © 2008-2012
