Анкета

Село Големаните е на около 15 км югоизточно от град Велико Търново и на 5 км от град Килифарево също в посока югоизток, разположено в северното подножие на Стара планина.
Надморската височина на селцето е 606 метра, близо до него са селата Нацовци и Плаково.
Големаните се намира и на 3 км от вековния пазител на вярата по тези места - Килифаревския манастир - там където възниква Търновската книжовна школа. Селото се намира и на около 30 километра от възрожденския балкански град Елена.
На около 3 км от Големаните е международният път Русе -Стара Загора, преминаващ през прохода на Републиката Хаинбоаз. Така, че селото дори малко познато е лесно откриваемо и достъпно дори през зимния сезон.
Междуградска автобусна линия осигурява транспорт по три пъти в деня от старата столица до Големаните, като го свързва със селата Нацовци, Плаково, град Дебелец и град Килифарево.
Големаните граничи с още две планински села, по-малки и известни като махалите - Малчовци и Върлинката. В тях също живеят хора, но повечето са приселци от по-големи градове като София и Варна.
Земите около селото били свещени места за траките, твърдят археолози. Именно тук нашите предци погребвали своите знатни мъртви.
Преди няколко години край селото бе проучена тракийска могила, от която археолози извадиха над 1000 предмета, сред които златни накити и въоръжение. Оказало се, че там е бил погребан местен тракийски владетел, а интерес представлява самото откриване на могилата.
Днес Големанското тракийско съкровище е една от най-богатите и ценни находки откривани до Велико Търново. Всеки, който посети тези места може свободно да разгледа разкопките, върху които господства единствено времето. Те не са заградени или с въоръжена охрана, тъй като всичко, което е открито е извадено и се съхранява в банков трезор. И ако все пак някой иска да се докосне до тази свещена земя за траките може спокойно да го направи.
Днес в селото живеят 20-тина души, повечето кореняци и възрастни хора. Най-характерното за местното население е отглеждането на овце и кози и приготвянето на домашно сирене.
През селото тече дере, което и до днес се използва за напояване на добитъка. Земите около селото са подходящи за отглеждане на лозя и овощни култури. В село Големаните има изградени няколко къщи за гости. Местността е известна с чистия си планински въздух и изворната вода.
Много хора избират мястото за отдих и почивка. Препоръчвано от специалисти е за хора, които страдат от белодробни заболявания. А панорамните гледки открити пред погледа на всеки стъпил по тези места са уникални - на юг величествената Стара планина, а на север великият Търновград.
Освен всичко това мястото е подходящо за ловуване на дивеч. За любителите на лова, местностите край селото от векове са известни с богатия лов на глигани, разбира се в позволения за това сезон.
Тепърва в селото се развива селският туризъм. Преди няколко години има небивал интерес от чужденци, главно англичани, които искаха да си закупят имот в селото. Причината бе добрата инфраструктура и близостта до Областния център Велико Търново.
Селото разполага с добра телекомуникационна система. Покритие дори високо в планината имат и трите мобилни оператора в България. За любителите на историческите забележителности на около 2 км високо над селото са останали запазени землянките от партизаните и паметна плоча в тяхна чест. До там води черен път, по който спокойно може да се премине с автомобил.
В селото някога е имало училище с богата библиотека, която е запазена и до днес в читалището.
Източник: bgvakancia.com

Изходен пункт за Кадемлийският водопад (пръскало), който се намира в Централен Балкан на река Кадемлийска, десен приток на река Тъжа, е едноименното село - Тъжа.
До Кадемлийското пръскало се стига след около 40 минути от разклона за хижа "Триглав" ("Равна") в Централен Балкан в Русалийският проход (1500 м.н.в.), известен още и като Марин проход, разделящ двата най-високи старопланински масива - Ботевския и Триглавския.
Водопадът е разположен е в подножието на връх Триглав, Средна Стара планина, на височина 1500 м.

На дневна светлина село Орехово изглежда като напръскано по склоновете. Надвесени над стръмното една връз друга, къщите пълзят на катове към високото. Лъскавите черни покриви са покрити от цъфнали сливи.
Водата от селската чешма все още има вкус на сняг, комините зиморничаво пушат, но няма как да сбъркаш, че пролетта е дошла. Мирише на разкопана земя, на стоплена от слънцето детелина и дим от тлеещи огнища.
Селото отдавна е будно. Няколко баби в черно и стадо шарени кози ни изпращат със зле прикрито любопитство. Светският живот явно напоследък е позамрял.

Търси в статии
Полезни връзки
NETWORK Vision © 2008-2012