Анкета
Връх Марагидик (или както го наричат някои - Русалка) се издига северозападно от хижа Тъжа. Изкачването му е сравнително приятно, заради денивелацията, която е сравнително малка - не повече от 400 метра. Изкачването по добре очертана западно-насочена пътека.
След километър пътеката се разделя на две - лявата криволичи под главното било, където са изворите на река Тъжа, след което извежда на Русалийска поляна. Дясната пътека се вие в северозападна посока и изкачва връх Марагидик (Русалка). От там се открива прекрасна широка панорама към коритото на река Видима и самия град Априлци, към Северния Джендем и Предбалкана.
С Марагидик са свързани различни легенди и предания, много красиви и смислени, за върха и за митологичния персонаж, свързан с него.
Съществуват предания също и за Крали Марко, обвързани с връх Марагидик.
Защо Марагидик, а не Русалка?
В нашата народна култура понятието русалка е много рядко употребявано и вероятно е привнесено. Има русалии и русалци, но това е друга тема. Русалиите са култово-обредни игри, а русалците са изпълнителите им, мъже. Свръхестествените същества, планински и водни духове, които познава нашето народно поверие са наричани самодиви, самовили и т.н. Самодива е и Мара Гидия, на чието име народът ни е нарекъл този забележителен връх на Стара планина и ако някой иска да осъвременява името по сполучливо би било да го нарече вр. Самодива, вместо Русалка. Самодива е изконното българско понятие.
Статията е допълнена със съдействието на: П. Стойнов
Изходен пункт за Кадемлийският водопад (пръскало), който се намира в Централен Балкан на река Кадемлийска, десен приток на река Тъжа, е едноименното село - Тъжа.
До Кадемлийското пръскало се стига след около 40 минути от разклона за хижа "Триглав" ("Равна") в Централен Балкан в Русалийският проход (1500 м.н.в.), известен още и като Марин проход, разделящ двата най-високи старопланински масива - Ботевския и Триглавския.
Водопадът е разположен е в подножието на връх Триглав, Средна Стара планина, на височина 1500 м.
На дневна светлина село Орехово изглежда като напръскано по склоновете. Надвесени над стръмното една връз друга, къщите пълзят на катове към високото. Лъскавите черни покриви са покрити от цъфнали сливи.
Водата от селската чешма все още има вкус на сняг, комините зиморничаво пушат, но няма как да сбъркаш, че пролетта е дошла. Мирише на разкопана земя, на стоплена от слънцето детелина и дим от тлеещи огнища.
Селото отдавна е будно. Няколко баби в черно и стадо шарени кози ни изпращат със зле прикрито любопитство. Светският живот явно напоследък е позамрял.
Търси в статии
Полезни връзки
NETWORK Vision © 2008-2012
