Анкета
Старото име на селото е Гьоктепе (от турски “звезден връх”) и произлиза от красивото му местоположение. Още от древността е кръстовище на важни пътища между Факия и Василико (Царево) , Ахтопол и Инеада (днес в Р Турция).
Звездец се намира на 53 км от Бургас и на 25 км от Малко Търново, на 350 м.н.в. През 1926г. селото е наброявало 574 души. Днес в него живеят 427 човека.
На югоизток от Звездец са защитените местности Кривинизово и Велека, с живописен каньон на р. Велека между м. Ковач и м. Петрова нива.
На 5 км южно от селото се намира защитена местност Моряне със запазени стари дъбови и крайречни гори. От доминиращия над селото връх Селски баир се разкрива красива панорамна гледка към централна Странджа и при добро време може да се наблюдава връх Махиада.
Едно от най- старите дървета в Странджа, около 800 годишен дъб-благун, се намира североизточно от селото, в м.Тончов пазлак. Тук се срещат субсредиземноморски съобщества на филирея и много редки птици.
Районът предлага пешеходни маршрути, близост до река Велека, м. Ковач, плаж, музейна сбирка в м. “Петрова нива”, множество параклиси, аязми, ковачница...
В последното десетилетие на 18 век и началото на 19 век Звездец е опожаряван при кърджалийските нашествия. Звездечани са участвали в руско-турската война 1928-29г. Тук се е намирало и най- старото училище в Странджа, създадено още през първата четвърт на 19 век.
По време на Преображенското въстание Звездец е бил център на революционен участък. Цялото село, училището и църквата “Свети Атанас “ са били изгорени през 1903г при потушаване на въстанието. Оцелялото население емигрира в свободна България, а по късно частично се завръща. Част от жителите са потомци на тракийски бежанци.
Изходен пункт за Кадемлийският водопад (пръскало), който се намира в Централен Балкан на река Кадемлийска, десен приток на река Тъжа, е едноименното село - Тъжа.
До Кадемлийското пръскало се стига след около 40 минути от разклона за хижа "Триглав" ("Равна") в Централен Балкан в Русалийският проход (1500 м.н.в.), известен още и като Марин проход, разделящ двата най-високи старопланински масива - Ботевския и Триглавския.
Водопадът е разположен е в подножието на връх Триглав, Средна Стара планина, на височина 1500 м.
На дневна светлина село Орехово изглежда като напръскано по склоновете. Надвесени над стръмното една връз друга, къщите пълзят на катове към високото. Лъскавите черни покриви са покрити от цъфнали сливи.
Водата от селската чешма все още има вкус на сняг, комините зиморничаво пушат, но няма как да сбъркаш, че пролетта е дошла. Мирише на разкопана земя, на стоплена от слънцето детелина и дим от тлеещи огнища.
Селото отдавна е будно. Няколко баби в черно и стадо шарени кози ни изпращат със зле прикрито любопитство. Светският живот явно напоследък е позамрял.
Търси в статии
Полезни връзки
NETWORK Vision © 2008-2012
